Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 17:08 - Швеге, трета глава
Автор: sweige Категория: История   
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.06 17:13


image

от Тодор Господинов

            Вървях без да се оглеждам много-много. Чак сега забелязах, че крачолът ми се мята разпран. Този панталон, леля Кина, комшийката от втория етаж,  ми го преправи от един татков. Опипах си лактите дали нямаше раздрано, имаше кал, но нея можех да я изчеткам. Леля щеше да ми се кара, ако ме види така. Направих голяма обиколка, чак през 3 улици, за да стигна до спирката на трамвая. Изведнъж ме сви стомаха. Само на цигари не ставаше. В хлебарницата наблизо обаче имаше опашка, беше твърде рисковано да свия някой самун в навалицата.

Изтупах с ръце ревера на балтончето. Точно на ъгъла на улицата към гарата се блъснах в малко по-висок от мен мъж, коляното ми се заби в металната кофа, която този мъкнеше и тя издрънча в стената.

- Абе, глей къде вървиш, бе! - викна оня със залп от плюнки в лицето ми.

Преглътнах, защото не исках точно сега разправии, но преди да подмина вдигнах глава. 

- Ванчо. Ти ли си бе?

- А, Божо!

- Ей, ще се сборим без малко, бре. Недей така бе, човек - не можах да се ухиля от натъртеното и само изкривих устни. - К"во пра"йш? Къде си тръгнал?

- Нищо, моткам се. Ти къде се ската? - стиснах зъби от тупването му по рамото ми.

- Бивам. Какво ти има на лицето, зачервен си?

- А, нищо бихме се с едни ремсисти, снощи.

- Верно ли, бе? Ей, защо не ме викаш! 

- Как да те извикам? На пътя ни сгащиха в засада. Ама, бая лобут отнесоха. Такива работи. Дай някой лев назаем?

- Нямам, честно.

- Добре, бе ще намеря от друг. С тебе какво става?   

- Какво... Майка ми не е добре. Болна е. Трябват ми пари за лекарства.

- Слушай, не се коси, ще ти помогна, но другата седмица ще имам. Засега - загледах се в отражението на витрината да видя дали има някой зад нас - мога да те уредя на мач без пари, утре. “Динамо” играят с те"а новите “Народна войска”. Знам едно място, откъдето можем да влезем без билети. Пазачът там е мой човек, няма страшно. 

- Кога? Утре? Абсурд! Аз в събота ходя да чистя по хорските мазета и градини. Бачкаме с баща ми. Той, откакто го уволниха от министерството на финансите преди 5 години, все е без работа, друже. Търсят счетоводители, ама, него не го вземат... 

- На лекции ходиш ли, поне?

- Прекъснах и почнах работа – смотолеви Ванчо, но не ме погледна в очите. Продължихме надолу, но край една кръчма той спря: - Ама ти ме лъжеш! Глей, тук на светлото се вижда на какво приличаш. Кво казваш, че сте ги били тези комсомолци, та те са те смлели. Мръсен си, дрехите ти ... да не са те влачили по паветата? Те са ви смачкали, май? Защо лъжеш?

Камбанка на трамвай издрънча близо до нас и аз подскочих. 

- Добре - наведох глава. - Арестуваха ме. Уж за проверка, ама стана дебела. На връщане от кино бях тръгнал след една кола. В нея се качи един, дето го видях да оглежда на мястото, където умря брат ми.    

- Брат ти! Умря! Как, бе! Кога?- изкрещя Ванчо и две жени пред нас се извърнаха. Той се огледа и продължи: - Кога стана, защо не си ми казал?

- Преди месец. Вечерта на изборите за общински съвети. Носили торбата с бюлетините към комисията да ги предават. Само това знам. Другите двама с него, не ги познавам, питах в изборната комисия - не искат да говорят с мен. Намерили го сутринта на тротоара с разбита глава. От милицията ми казаха, че май било инцидент.

- Чакай сега. Как май? Или е инцидент или не е! Ти си я окъсал повече от мен бе, човек. И криеш такова нещо.

- И да разправям, какво ще помогне?.

- И какво видя на мястото?

- Нищо. Записах само номера на една кола, дето тръгнах след нея. Ето го и извадих листчето от тайника ми в скъсания хастар на балтончето.

- Добре, дай го. Имам един съученик, завърши Школата и сега е криминалист тук в Дирекцията. Него ще питам още довечера и утре направо ще го доведа с мен пред банята, след мача.

Няколко работници, налапали цигари, пътьом ни избутаха към входа на една кооперация. Обсъждаха как да си разпределят смените във фабриката другата седмица. Смачкан вестник се завъртя по тротоара и се замота в краката на един от бригадата. Той затропа и замята крака си, за да се отърве.

- Ти значи няма да идваш на мача?

- Не, друг път ще влезем на аванта. Обещавам. Имам две мазета за чистене и ще съм претрепан, но след мача - среща пред банята. Разбрахме се. Ай - чух зад гърба си.





Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sweige
Категория: История
Прочетен: 2024
Постинги: 11
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031