Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.06 13:55 - Швеге, четвърта глава
Автор: sweige Категория: История   
Прочетен: 137 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.06 13:58


 image
          от Тодор Господинов

           Не беше тази посоката, отдалечавах се от обръщалото и дрънкането на мотрисите се чуваше все по-слабо, но сега ми бе нужно място с повече хора. Витрините на магазините ми се струваха зацапани.
От двете страни над Лъвов мост опъваха нови транспаранти. Набиваха се в очи и единия лозунг беше „С нас Москва е в мир и в бой“. Чистичкият яркочервен плат и прясната бяла боя изпъкваха още повече на мръсотията наоколо и светеха над сивокафявите облекла на минувачите.
Имах чувството, че всички наоколо ме познават и само дебнат какво ще направя, за да скочат върху мен и да ме заритат. Най-трудно ми беше да се държа така сякаш нищо не се е случило. 
Пак ме сви стомаха, докато обикалях. Издъних си джобовете да търся пари. Изтърколили се бяха или ме бяха отарашили в ареста. Подминах жълта олющена сграда. До нея беше залепена табелата на пивницата “При щедрите”. Нямах 2 лева на кръст да си взема едно бренди. Нямаше да влизам да се излагам, така раздърпан да им се моля. Освен това никога не пиех на вересия. Утре щях да дойда, като намеря пари. Две нощи да товаря чували на гарата и пак щеше да има пиячка. Мизерията винаги ме е плашела до смразяване. Залавях се с брутално тежка работа, за да живея що-годе прилично, никога не бях оставал без пари и нито вземах, нито давах заеми. Баща ми ме беше научил как да се оправям и с малко.
Червата ми продължаваха да къркорят. Миришеше на хляб, а не се виждаше фурна наоколо. Очукано колело беше подпряно на стената пред пощата, предпоследната сграда преди ъгъла. Женско колело беше, без рамка и с мека седалка. На външната му дръжка висеше шита торба. Оттам идеше ароматът. През плата се виждаше как я издува  самун хляб и още нещо. Слюнките ми се събраха при мисълта, че може да има и мръвка. Откачих чантата и я свих под мишница. Колелото застърга по стената надолу, а аз се извъртях и хукнах. Някой отзад ме закачи за ръкава и ме сряза с истеричен вик „Крадец“. Дръпнах рязко, като си спомних мазните ръце и потниците на милиционерите и ми дойдоха силите. На ъгъла едва зацепих подметки по излъсканите павета, после се втурнах между хората и като изпреварих една група ученици с фуражки на техническата гимназия се наредих на опашката пред един магазин до две редици празни варели. Обърнах се да видя идва ли някой и после спокойно зашляпах надолу, като скришом си щипвах от самуна. Наистина имаше и сирене в хартия. 
Тодор Господинов



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sweige
Категория: История
Прочетен: 2019
Постинги: 11
Коментари: 0
Гласове: 4
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031