Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2021 19:16 - Швеге, седма глава
Автор: sweige Категория: История   
Прочетен: 778 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.02.2023 11:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
         image
           От Тодор Господинов 

Вече можете да закупите книгата
https://www.ciela.com/shvege.html

    По стълбите в университета обичах да слизам през стъпало, но като завих на междинната площадка едва не паднах на излъсканата мозайка. Насреща ми изникнаха русата студентка с пръснатите листи и още няколко момичета. Познавах бегло една от приятелките ѝ. Точно тя се усмихна, като видя как залитам. Питах я как е минала вечеринката предния петък, от която си тръгнах рано. Нищо интересно не било станало. Днес отивали с приятелките си на ледената пързалка в Борисовата. Подхвърли ми да ида с тях и приятели можело да доведа. 

Понякога много ми връзваше с мадамите. Аз и дружките й огледах, без да ги зяпам, разбира се, русата с папката и още едно момиче – чух да й викат Ани. Ставаха отвсякъде. 

Значи трябва да се прибера първо до квартирата. След срещата с тоя ръб от курсовото ръководство се отказах да търся асистента Крумов.

До пейките в двора срещнах Харито. Крачеше по неговия си начин - все едно прескача локви и не ме видя веднага. Все с едни и същи панталони ходеше, Хараламби, сиромаха. Те и моите бяха скъсани на едно място.

- Хари, Хари – махнах, за да привлека вниманието му. - Кво става?   

- А, Божо! - сепна се. - Какво да ти кажа ...бях на лекции - сякаш си събра мислите. 

- Как са гълъбите - опитах да заговоря все пак. 

- А... купих си два страхотни, пощенски – английска кариера, а други два къдроглави ми подариха. Вчера им правих кафези. Ти поне знаеш, че съм голям мераклия - ухили се щастлив от интереса ми.

- Красиви са и аз ги харесвам. Много са смешни, като се разхождат важно - присвих ръце в кръста, за да ги имитирам. - Нещо за даскалите, дето са ги разкарали, чул ли си?

- … – огледа се и изчака да ни подмине един с очила и издута чанта под мишница. - Продължават. Имам чувството, че имат списък - премигна с очи и се сниши, докато ми разказа за проверките и новите уволнения в ректората. 

- Знаеш ли нещо, по-така?

- Сега, кого са проверявали не знам, да не съм милиционер, но май този път са от нашия факултет, от биологията и Физическия. Спукана им е работата, ако не проговорят, иначе знаеш... 

Опита да се усмихне, като че ли се оправдаваше за нещо. 

На излизане се озърнах към горните етажи. Заплахата за изключване светеше ярко от прозореца на курсовото ръководство. 

Преди металната порта се спънах в каменната саксия с дамгата. Нацапаното приличаше на континента Африка. Изсъхна и стана червенокафяво, след като там разбиха главата на Къдравия, от нашия курс. Влачеха го по паветата след Голямото събрание в аулата с още две дузини студенти. Камионетките плъзнаха в задните улички до университета и най-непримиримите изчезваха в тях. От студентските организации изключваха наред - четяха по списък. Вдигаше се гора от ръце и се чуваше равен глас като при отброяване. “Гласували. Единодушно. Приема се.” Тогава разбрах, че вече не мога да вярвам на никого. 

 

Забързах се и безпричинно се обърнах назад да видя има ли някой. По мазилката на отсрещната кооперация личаха по-тъмни белези, като глави на скупчени хора, а клоните на дърветата им махаха отдолу. На път за квартирата вятърът биеше насреща и пронизваше гърдите ми. Загърнах се с две ръце колкото можех по-плътно.

 


   



Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sweige
Категория: История
Прочетен: 15351
Постинги: 25
Коментари: 2
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031