Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.07 16:46 - Швеге, осма глава
Автор: sweige Категория: История   
Прочетен: 83 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 24.07 16:55


image     
                   
     В
лязох направо, след като никой не отговори на потропването ми. В средата на масата, покрита с бродирано кръгло мельо , имаше гарафа с вода и обърната с дъното нагоре водна чаша. 

Леля Кина беше до прозореца и гледаше навън. Ъгълчета на устата й винаги бяха извити нагоре и никой не разбираше кога наистина се усмихва. Обърна се и малките й златни обеци с треперушки блеснаха под светлината.  

- Здрасти лельо. Добре ли си. Почуках, но не отговаряш?

- Не съм чула. Ама, влизай, де. Аз знам, че си ти. Кой друг да е?

- Абе, ти заключвай, за по-сигурно – сипах си вода, изпих я и леля обърна пак чашата с дъното нагоре. -  Аз дойдох да поправя крака на онзи стол, дето ми каза, че бил счупен.

- Добре, ама нещо не ми харесваш. Гласът ти е променен. Настинал ли си! Чай да ти направя?

- Нищо ми няма. Кой беше стола?  

- Седни да те видя, де, ще го оправиш. Той е без крак, няма да избяга. Я, как си отслабнал. Защо си се бил пак?

- Паднах.

- Не лъжи. Грехота е.

- Не съм се бил.

- Значи са те дармонили. Насинен си. Не е от целувки, нали? Нещо си намислил, пак?

- Нападнаха ме едни леваци.

- Абе, все тебе нападат. Да не си Никола Петков. Бог да го прости! - прекръсти се бързо, небрежно някак, обърна се към мен и пердетата се раздвижиха. - Момченце-ее! Познавам те, като петте си пръста. Наострен си след смъртта на брат си. Омразата се скрива трудно. Подвеждаш се по хора, дето са нарочени и преследвани. Теб не те закачат, не се набърквай. Властта си е власт. Ние сме мишки. Примири се и не вдигай ръка и ти - в познат само на нея такт дирижираше с ръце - ей, на, Геро миряса, какво момче е станал. Видях го завчера. Одобрили го и - в милицията, хем знаят, че баща му, вуйчо ти Огнян, не е с тях. Значи са добри хора.

- Геро не ми го давай за пример. Първи крадеше по мазите на хората. Баща ми беше за пример, кажи за татко.

- Не го разбутвай баща си. Той беше войник. Заповеди е изпълнявал. На фронта не съм била, но там казват е касапница. Прости им. Десетки хиляди наши не се върнаха от Сръбско и унгарската пуста. Смири се, моето момче.

- Баща ми се би с два орляка срещу 450 самолета при бомбардировките над София. Какви ми разправяш за Геро. Станал милиционер. Голямата работа. Сериозно ли ми го казваш това? Баща ми беше летец, а умря в калта край Драва, също така безмислено, както и всички други. Кой е виновен за това? Кой? - станах и отворих вратата към коридора, но се обърнах. - Не разбирам на чия страна си, изобщо.

- Точно това е ... - рязко отпусна длан в скута си леля - във войната няма страна...Айде, стига за това, че пак ще се скараме... Инструментите ги знаеш къде са, в килера долу зад вратата - леля Кина се обърна към прозореца.

Вдигнах дървената кутия с брезентов ремък, закован вместо дръжка. Тръшнах я обратно на пода и клещите и отвертките в нея издрънчаха. Зарових да намеря онази с бакелитовата дръжка. Брат ми много неща ме беше научил да поправям. Все ми викаше как не било нужно да знаеш всичко отначало, важното било да се хванеш. Проучваш, пресмяташ и действаш, така ми казваше. След казармата той изкара две години архитектура, но напусна и почна по строежите от общак. После стана и това с него...

Бързах да ги пооправя, за да мога да хвана вуйчо преди да тръгне от автоработилницата. Заръчках пак за отвертката, когато върху мен паднаха скупчения в ъгъла сноп дъсчици. Обърнах се към светлината и ги разгледах - летви за хвърчило, а долу до стената намерих и сгънат на четири тънък плат и макарка с въженце. Изправих се сякаш вятърът ме понесе и ми стана леко сякаш ще политна.

Познах отвертката по мацнататата със синя боя дръжка. Стегнах краката на стола и по диагонал, с тел. Посегнах да върна инструмента обратно, но спрях, стиснах отвертката и с ярост прободох въображаемия противник в тъмното.

Показах си главата в стаята, за да кажа на леля довиждане. 

- Къде хукна? Гласът ти е пресипнал. Нали щях да те разтривам с ракия, изстинал си, чуваш ли? 

- Чувам. Ще дойда после, сега бързам. Оправих стола, да знаеш, в коридора е, може да се сяда.


Тодор Господинов




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sweige
Категория: История
Прочетен: 3907
Постинги: 25
Коментари: 1
Гласове: 8
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930